Сърцето има скрити дълбини,
които само Бог ги разпознава,
живеем с външните си добрини,
но истината тлее като лава,
за да избухне в тих нечакан час
и сред сълзите да потърсим пристан –
божествен пристан, кротко чакащ в нас,
с Божествената вселюбяща истина.
За да простим на себе си това,
което не успяваме, се молим
да ни прощава Бог. И след гнева
се раждаме от милост, с вяра в полет.