14 нояб. 2007 г., 15:09

Сърдечният нашественик бе ти  

  Поэзия » Другая
844 0 25
Приятел те нарекох... наистина ли бе?
Трапеза и сърце пред теб положих.
Като кутия на Пандора - пълна с тайни,
обсебваща. Аз свойте чувства вложих,
сърцето бях отворила за теб!
Подслон ти дадох, щастието пожелах!
Злоупотреби с нахалство. Края слагам
и вратата си с тъга захлопвам с раз!
Прощавах много пъти, като за последно.
Ти обещаваше... Но този път не случи -
сърдечният нашественик бе ти,
не пожела урок житейски да научиш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Все права защищены

Предложения
: ??:??