Колежке, в очите ти виждам въпрос,
"А бил ли е Явор Перфанов весел човек?"
Не мисли, че постоянно съм прост
или дупката на малък геврек.
Аз родих те, за да създам поле,
в което да сея чувства неясни.
А ти, вместо благодарност, ми даваш яйце,
отдавна излюпено в черупка прекрасна.
А вътре какво, колежке, има
малко мирис, малко минало, нали?
Недей така в студената зима.
Остави ме! Нека ме вали!!!