Широко вратата отворена.
Заспивам почти на терасата -
врабче в полуделите клони
на липово-медното щастие.
Завита с разчолени сънища,
тъгата съвсем остарява -
камила с единствена гърбица,
пустините в мен прекосява.
Докато загубвам неверия
и чакам петли, и разсъмване...
прощавам кошмари, претеглям ги.
Целувки изпращам по въздуха. ...