RainaVakova
431 2770
3 июн. 2018 г., 01:20

Със себе си 

  Поэзия » Другая
474 7 5

Широко вратата отворена.
Заспивам почти на терасата -
врабче в полуделите клони
на липово-медното щастие.
Завита с разчолени сънища,
тъгата съвсем остарява -
камила с единствена гърбица,
пустините в мен прекосява.
Докато загубвам неверия
и чакам петли, и разсъмване...
прощавам кошмари, претеглям ги.
Целувки изпращам по въздуха.
Навярно от някъде в нищото,
засвирили в рая щурците ми,
си имат очи и ме виждат,
как Бог и небе не разпитвам.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Истински съм трогната от добрите ви думи...прегръщам ви!
  • Близко ми е като преживяване ... И въздейства !
  • Възхитих се отново на написаното от теб, както и на подробния обзорен коментар на Мисана! Заставам изцяло зад неговите думи! Талантът ти е наистина уникален, Райничка и ни правиш щастливи с всяко твое творческо споделяне тук!
  • Много хубав стих, Райна! Поздравления!
  • Всеки ред в тази творба прострелва поетически изненадващо читателя. Но това прострелване не е самоцелен експеримент, а постига своеобразен естетически кръг, затварящ смисловото съдържание на текста. "Завита с разчорлени сънища", старее тъгата, заприличала на "камила с единствена гърбица", прекосяваща пустините на съмненията на Лирическата, оприличена от авторката на "врабче в полуделите клони на липово-медното щастие". Мисля, че нито един читател не би си изкривил душата, за да не признае очевидното - силно поетично въздействие на написаното. Поздравление, Райна - както винаги не изневеряваш на рядко оригиналния си творчески почерк!
Предложения
: ??:??