В спомени прерязваш ме с усмивка,
смелостта ти се превръща в прах,
че думите ти чувам във отровна нишка
по телефона, а не в очите ми - от страх.
Единствено научи сърцето ми да страда,
любовта ти изчезваше през ден,
целуваше ме, а искаше да плача,
тъй както преди години страдаше за мен.
Използваше ме дълго за резерва,
когато нямаше със кой да си, а бе сама,
играеше роля на невинна жертва
и не откри във себе си и грам вина.
Но вече сълзите пресъхнаха в ръцете,
ти не заслужаваше дори една от тях,
макар сърцето да си бях оставил във нозете,
дори да те обичах,
дори по теб цяла вечност да копнях,
аз те преживях,
вече те забравих.
Толкова безброй неща простих ти,
толкова болка,
толкова любов,
а единствено ми се отблагодари с това,
че по телефона ме безчувствено уби,
изпи,
погуби,
жалка си,
в очи да ме погледнеш нямаше и смелостта...