MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
31 янв. 2007 г., 13:50

Със сърце за нежност закопняло 

  Поэзия
647 0 9

 

 

Със сърце за нежност закопняло,

аз ти пея мойта тъжна песен

и с взор в кръшното ти тяло,

спирам се в погледа чудесен,

който е страна, стиха родила,

но събужда жажда за игрите,

а пък тя е непосилно мила –

да докосна иска тя гърдите,

че сред всички тука хубавици,

както в преданията библейски,

ти си наниз – трепетни парици:

притча от годините юдейски.

- Красотата ми за теб е  Мози, дар,

че на сърцето ти си господар.

© Валери Рибаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, Анета!
    Атрактивни коментари правиш - внасят в душата ми настроение.
    Поздрав!
  • Интересен стих Валери.
    И това обръщение Мози ...
    явно дълбока интимност
    са достигнали героите.

    Поздрав и усмивка.
  • Здравей, Мери!
    Запрятай ръкави и идвай тук да оправим поезията...
  • Аз пък досега се трудих, покрай Въча, изпуснала съм що стана? Ама ще вляза в крачка.
  • Здравей, Петя! Добре дошла!
  • Хей, Софи, къде се губиш? Слаба трудова дисциплина!?
  • Съдържателен и вълнуващ коментар правиш, Натали! Образец за развитие на новата критика. В досегашното ми пребиваване в Интернет, преди теб, съм имал само един такъв коментатор. Забележително!
    Поздрав!
  • уау
  • Със сърце за нежност закопняло,мъничко усещане в него се покрива,от липсата ти беше зажадняло,в твойта нежност плахо то се скрива...

    Много красиво,поредната изпълваща любов..!
Предложения
: ??:??