Във този такт, със тази музика,
преливаща в гърдите ти
изпей ме в стих, като във песен.
Със този ритъм на сърцето си
жадувай ме, тъй както
се жадува пролет в есен.
Със тази обич неувяхваща,
преливаща в ритмичност
от задъхване, танцувай ме...
Със нежното дихание на мислите,
изписвай името ми по очите си
със блясъка на моят поглед...
Любов, намерена в очите ми,
жадувана от дланите ми нежни,
изпита с устни ненаситни...
със тази музика те имах в мислите,
със нея те очаквах в спомени
и те обичах ненаситно нежно.
Ще можеш ли да ме преглътнеш?
Ще можеш ли да ме забравиш...
преди да ме запомниш...
Не искам много, а малко,
много малко... танцувай с мен
със музиката на душите ни!
След стъпките ще дишат спомени,
а мисли ще въздишат в такт
със музиката на мечтите ни...
преливай ненаситна нежност,
а сетне ме догонвай с музика
от стъпки в танца на живота.
© Евгения Тодорова Все права защищены