nikjelev (Ник Желев)
283 955
15 июн. 2015 г., 00:00

Същества 

  Поэзия
499 0 8

Гадно е, настъпят ли те по мазола.

А има някои, все настъпват там.

И стрелят в гръб. Нещастни хора.

Нямат ни достойнство, нито срам.

 

Щастливи са, ако успеят,

да сторят зло, макар и малко.

И тъй щастливо си живеят.

В едно съществувание жалко.

© Ник Желев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Приятели....
    Всеки си има мазола. Признайте си.
    Дали го показваш? Няма значение. Настъпват през обувката. И броня не помага. Бронята за душата е любовта. А толкова лесно я тъпчат...
  • С Белла! Или поне не си показвай мазолите!
  • Много зависи от мазола..., - душевните мазоли са най-болезнени...!!!
  • Поздравявам те за тази творба Ник! Не си оставяй магарето в калта! Поне, аз не се научих да обръщам другата буза...
    Хареса ми много!
    Поздрави!
  • Не им завиждам за жалкото съществуване. Мазолите се лекуват! Хареса ми!
  • Не си заслужава да се хабиш за такива дребни душици, Ник!Болката от мазола ще спре и по-силни болки сме понасяли.
    Нека си изживяват жалкото съществуване!
    Много точна целене! Поздрав за актуалната творба!
  • Понякога може би е добре и ние да понастъпим някой мазол иначе току виж ни настъпили и по главата!
    Браво Ник! Страхотен стих!
  • Така е. Ние избираме кави да сме.
Предложения
: ??:??