Съществувах, но не живях.
Пропилян живот, нима е грях...
Пренебрегвах раните, тялото бе сякаш чуждо,
Не дадох нищо от това, което му бе нужно.
Имах криле, но някой, някога ги отряза.
Имах чувства, но от натиска и те не оцеляха.
Не поливах посятата във мен смелост,
не излязох и от проклетата си крепост.
Сила не намерих, за да прокудя врага.
Той победи, а аз ръкувах се със страха.
И когато примирих се със сухата пустиня,
водата намразих, не можех да ù се наситя. ...