17 окт. 2008 г., 00:05

Съществуване 

  Поэзия » Любовная
615 0 1

Остани там!

И не идвай...

Не се промъквай

в цветните ми сънища.

Не надничай

в пролуките на душата ми.

Не свири на струните,

които натегна в сърцето ми.

Ти ме създаваш

и рушиш

едновременно.

Всеки ден!

Ти ме разграждаш,

за да се вградиш.

Всеки ден!

И всеки ден умирам...

Пред очите ти.

За да ме съживиш...

За да умра отново.

Остани там!

И не мисли за мен.

Добре съм.

Вече мога да дишам.

Всъщност...

само дишам.

18 април 2007г.   Л,Агония

© Коломбина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Недей с толкова песимизъм...Изживяла си красиви неща,кой е казал,че това е края...може би това е едно начало....."Не първата любов възпявам аз,а закъснялата..."http://www.vbox7.com/play:39f5bcd3-послушай тази песен на Ваня Костова...Усмивки от мен...
Предложения
: ??:??