25 февр. 2010 г., 19:35

Същите пръсти... 

  Поэзия » Другая
2472 0 40

                                          посветено*


Глас да искаш - хиляда камшика!
(Чакай само да стигна небето
и до мама писмо да издишам...)
После мога да викам до светло,

с оня глас на пройдохата Павле,
дето нощем се дави по кръчми,
и надига прокЪлнати халби...
И със същите пръсти се кръсти.

Оня глас - на смирено добиче -
недоклан, непогален и стръмен,
който може да кресне: Обича-а-а-а-м!
И с последната твърдост да млъкне.

 

2009

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??