Докато витаят
стиховете в нищото,
образите в чая
все излизат вкиснати.
След като му сипа
малко от коняка,
сякаш микрочипа
в мозъка прещраква.
И се заизнизват
думите изгладени
с чисто бели ризи,
с римите, без фадинги.
Казвам аз: защото
свърши ми коняка,
туй стило в перото
съхне, нов очаква.
© Иван Христов Все права защищены