Морето - границата на възможното

за хората, родени в бетона, 

панеленото ято юрнато да обетова, надъхано налазващо простора

като нашествие над пасбище на морно стадо, превземащи полета скакалци

нахлувахме в морето на стада, на тумби, на рояци - за ново жадни луди пришълци, 

за нас бе символ на последна радост - ваканция, сергии, свобода, 

стрелбищата, близалки, дъвки “Турбо“, момичета, бикини - красота, 

водата беше повече от всичко, надхвърляща представи ширина

на необятното, фантазното, на онова мечтано неизказното на приказното, приключенски водолазното. 

То - после се изнесе, емигрира, разкри стотици, хиляди лица

на - по-красиво, недостъпно, синьо, непостижимо, немислимо досега

представи се на турски, гръцко стана, испанско се оказа – океан. 

И белег за престижност е отново, но от страна на външния бустан. 

А нашето, на детството морето?

То вече е достъпно, обичайно - банално е морето – свършен блян.