3 окт. 2009 г., 13:25

Състрдание 

  Поэзия » Белые стихи
566 0 1

Две малки ръчички

към тебе се протягат,

и молят те тебе за милостиня.

Но ти безвернико, защо ги оплюваш?

 

В неизвестна посока побягваш

и оставяш малко сираче,

без надежда и любов,

без хляб и живот!

 

Къде ти изчезна състраданието!?

Къде са милите ти ласки,

страстната ти усмивка

и жаждата за живот?

 

Ти, човече, не бъди безразличен...

Бъди човек състрадателен,

мил, добър, с надежда свята за живот,

душата ти трябва да гори само за едно -

за състраданието човешко!

© Венцислав Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??