Когато свири вятърът в безкрая,
стенания дочувам пак отвред.
Дочувам хоризонтът как се кае
от сянката на времето превзет.
Студенокръвни дните преминават,
с шинели сиви крачат към нощта.
Безцветното стремително витае,
покръстено от зара на смъртта.
Очите плахи - шпионките на Бога,
се молят в залеза за сетна светлина.
Но блендата им тихо изнемогва,
отсекла резенче от бледата луна.