Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
28 мар. 2018 г., 02:50

Сюрприз 

  Поэзия
311 4 3

Сприхав и кашлящ пролетен ден

сее зараза вглъбен. 

Белите облаци със сини очи

в небето за миг нареди

и слънцето забули с мъгли. 

Взе мерки тактически

и не чу молби старчески. 

Пак сняг заваля, 

а щъркелът долетя. 

Размахва безпомощно замръзнали криле, 

от проклетия студ ще умре. 

Намери го човек със сърце, 

в своя дом го прие. 

С какво да го храни – не знае, 

но обич му даде. 

Усмихна се небето, 

разтвори широко ръце, 

за щъркелът с оздравели криле. 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно, образно, затрогващо!...Поздравления,Васе! В любими.
  • С няколко думи си успяла да нарисуваш една много образна картина! А добротата е нещото, което ще спаси света или поне част от него! Поздрав, Васе!
  • Разтуптя ми сърцето! Благодаря!
Предложения
: ??:??