Прахта по перваза
прикрива чувствата, неумело....
Чашите въздишат в празнота.
По дъното лепне утайка от минало...
парфюмираните рани, кървят
през стъклата....
Отпечатъци от пръсти по тялото,
проклинат есента....
Очите на Луната се разтварят... бавно в
aлкохол от сатен....
Устните ѝ огнено червени,
покрити в облаци
от дъжд....
целуват непознати символи.
автор: Моника Стойчева
дата:13.04.2016г.
© Моника Стойчева Все права защищены