7 нояб. 2005 г., 10:38

Съвест 

  Поэзия
1033 0 5

Що си мълчите като някои кютуци?

Хора ли сте вие или сте боклуци?

Що не се изправите и не кажете смело

какво вие е дало училището и какво ви е взело?

 

Страх ли ви сковава, или безразличие,

умора ви налегна и пълно безличие,

ще разбера страха- големия, познатия,

но не е страх, братя, ами е апатия!

 

Що не сте честни и поне малко достойни?

Що не реагирате на дела непристойни?

Ами очите си затваряте за всяко престъпление,

всичко за шега взимате, и за забавление.

 

Що не махнете това робско поведение-

слепота, глухота и пълно смирение.

Що не се събудите от тоя сън дълбок,

който в душите ви се е свил като смок.

 

И стиска ли стиска, съвестта ви задушава,

и гласът на истината напълно заглушава.

Каква е ваш’та вяра, на кого слугувате?

И защо за правдата вече не тъгувате?

 

И пак сме заедно- риба, рак и щука,

а змията е жива, кръвта ни изсмука.

Но така ще е, братя, докато мълчите-

ще ближем рани стари и ще хулим дните.

© Франческа Салиери Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??