17 июн. 2010 г., 12:48

Съвест 

  Поэзия » Философская
2171 0 29
Мъжът надвика - северния вятър,
отправи взор към мрачното небе
и като в роля от античен театър,
посочи с пръст - фалшиви богове!
Една съдба, в студ търсеше обител!
Една душа – последен миг... Покой!
Но, кой да е, на Грешника спасител?
Дали пък нужно е... да оцелее той?
Откраднал бе сух къшей, за Децата,
там, Старец клет понечил да го спре,
в стремежа си да задържи... Храната,
Животецът, във схватка... му отнел! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Все права защищены

Предложения
: ??:??