Недостигнати желания, несбъднати мечти…

Дълбоки тъмни немислими цели,

кътани в дъното почти.

Но защо…?

Защото някой някога решил

да сътвори на овцете правила и норми

и на непокорниците етикет зашил

със имена на нечовешки форми.

И ако тръгна по бленувания път,

бих избрала да съм непокорна.

И пред онзи божий съд,

макар и в ада ,пак съм неуморна.

Някой някога бил казал:

Непокорството е лошо нещо.

Така несъзнателно наказал

някой жаден за живот, за тръпка.

Аз пък казвам друго в кратко обобщение:

“живей живота си до края,

не се затваряй в тъмно помещение,

опитай друга топла стая,

отваряй до последно всичките врати,

намери душевния покой,

където кръговратът ще те завърти,

прероди се след онзи покой,

който търсят много изгубени души

и тогава под ясното небе

ще намериш своя собствен рай

и вече прочистил своето сърце,

крещиш със пълно гърло “край”…

край на данък чуждо мнение,

край на житейското съмнение,

край на мъката, тъгата,

край на слепотата,

моят живот си е в моите ръце,

това са моята душа и моето сърце,

затова и ти живей със мисълта,

че трябва да отвориш всичко, до последната врата.