10 февр. 2008 г., 09:41
Сине, не бъди като баща си,
да превръщаш думите си в стих.
Римата така съм я намразил...
От живота елексир не пих...
Портмонето ми - река безводна,
паметник във джоба ми тежи.
А душата, като черен облак,
всеки ден неистово вали.
Днес добре живеят бизнесмени,
мускулести, с визия мъже.
Не мечтай ти, сине, като мене
за мечти - препускащи коне. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация