-Татко, защо си тъжен? - попита синчето.
Погалих го нежно, какво знай детето.
Отдавна напиращи в душата ми думи,
поеха по свой път, неразумен.
-Погледни държавата ни - обезверени хора.
Управници дебели и луди без умора.
Погледни раята - селяни нещастни,
погледът в комата, ракията, жената.
Няма веч герои, останахме шепа-
аз, чича ти Гошо, комшуто и кмета.
Всички други, сине, предадоха страната,
освен нея - себе си и свободата. ...