Съвременна обич
И позитивно настроение
потече леко във вените,
сякаш рязка промяна
насила разкривена и засмяна,
започна чаша по чаша
удар - главата в стената - мозъкът - каша.
И кой каза, че това не е нормално,
напротив, какво като не било морално,
почти истински тъжна е нашата притча,
някой някого, някъде, някога обичал,
глупости, светът днес е съвсем друг,
обичта, любовта - откровен боклук.
И позитивно настроение
потече леко във вените,
сякаш рязка промяна,
насила разкривена и засмяна,
започна игла след игла,
край, нов жетон и същата игра...
И сякаш всичко вече се изчерпва,
уморен, всеки своите чувства зачерква,
тлеещите въглени вече изстиват,
горещи сърца в пепелта мълчаливо загиват
и всеки от себе си частица изоставя,
и всеки следващ път по-леко своите чувства забравя...
© Милен Кръстев Все права защищены