bibsun (Любимата)
206 58
13 июл. 2013 г., 19:30

Съвременна приказка 

  Поэзия
432 0 5

Светът е станал толкова зает...
Чак Карлсон няма време да лети,
а случаят до болка е нелеп -
захванал се павета да реди...

 

Снежанка бърше нечий парапет,
а принцът - вън в градината. Коси.
И те да припечелят някой лев
за къшей хляб. Дошли са черни дни.

 

Рапунцел си нае апартамент -
продала си е русите коси...

 

А в приказките нито за момент
не се съмнявах колко са добри!

 

Сега в очите имат дива ярост
и братът гледа брат да надхитри.
Защото мъчен е векът, за жалост!
Човекът иска, иска... Ех, пари!

 

И все пак, в тоя сбъркан кръговрат,
той, Дон Кихотът, още се държи,
а Санчо Панса, яхнал Росинант,
присмива се през зъби отстрани.

 

Накрая го подпитва суховато:
- Защо животът тъй ме подреди?
А Дон Кихот му отговаря благо:
- Защото, Санчо, ти му позволи!

© Любимата Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??