9 дек. 2016 г., 17:15

Съвремие 

  Поэзия » Другая
200 0 0

Със странни редове покриваш

белия бизон пред теб.

Хора отминават мълчаливо –

не предлагаш делва мед.

 

Крият се зад думи непознати

политици, лекари, прелати.

Някои сънуват земи неизвестни,

избират други в живота най-лесното.

 

Защо ли постоянно твърдим,

че човек е над животните?

Нали те самките си не убиват

и по своему се грижат за природата?

 

Погребани в бездната от знания

не знаем как да оцелеем.

Потребностите се израждат в мания,

лешояди над петрола реят.

 

Алчна държава залива

със стръвни „миротворци“ континенти.

Те безнаказано хора избиват,

градейки на Молох постамент.

 

Денонощно търсиш без да спиш

решението за житейските задачи,

но отговор няма в интеграла на Коши,

не е заровен и под спирала на Фибоначи.

  

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??