Съвсем

5 июл. 2018 г., 23:55

Поэзия

264 0 2

Съвсем съм се преситила по мръкнало.

Чертае петолиние луната

по челото небесно и изпъкнало

под пръстите на скитащия вятър.

Объркала съм в полунощ ключалката.

Отключила съм раклата със спомени.

Препила съм с илюзии. И жалко –

изстреляла съм си, уви, патроните.

Съвсем съм превъртяла окончателно.

Не помня даже малкото си име.

Подреждам всичките звезди старателно

и от любов неистово боли ме.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-07-09T19:42:44+03:00

❤
Синьо.цвете (Мая Нарлиева)

2018-07-06T08:10:21+03:00

Красива образност. Трите строфи са ясно изразени "увод, изложение и заключение" и носят различен заряд и емоция.