СЪВСЕМ ЕСТЕСТВЕНО

Мълчание, не се прави, че не чуваш!
Напълни чашите! Весело да звъннат!
С мен и с душата ми сега бодуваш.
Да пием вино тежко, устни да не зъзнат!

Всеки миг е нов, но по старому го живеем.
Извикай, крещи, засвири, песен запей!
Гласът ти като водопад пенлив да се лее!
Поздрави живота с „Добро утро! Здравей!“

Мълчание, ти любов криеш в тишините си.
Любов се не крие. Животворна светлина,
тя ще напои с цветна красота мечтите ти,
ще те преведе през небесната жива дъга.

Да пием и в истината на виното божествено
пребродим минало, днешно, бъдни дни,
за да видим, че всичко е съвсем естествено.
Паднали... да се изправим... и пак полетим...!

18 03 2019