4 янв. 2007 г., 13:28

Съвсем,съвсем тихо 

  Поэзия
549 0 4
Съвсем тихо
часовникът отброява минути,
лятото отлита плахо-
кула от мечти бавно ще се срути
...а мечти имаше много!
Строях ги всяка вечер,
а на сутринта ги събарях отново
Сега е по-различно,
спомени създавах тогава,
разрушението не би било логично,
но само то ми остава...
Ще заспя без да мечтая,
а някой друг ще събира мечтите!
На сутринта в нечия друга стая
останки от радост и унищожение
ще проблясват бясно в очите,
по тези останки навярно
се стичали покрусени сълзите...
И е съвсем,съвсем тихо
Часовникът отброява минути
Лятото отлетя плахо-
кулата бавно се срути... 

                       13.11.`06г.

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??