Съвършенство

11 июл. 2012 г., 11:22

Поэзия

530 0 5

СЪВЪРШЕНСТВО

Кое е съвършеното?

Това ли,

в което зрелостта налива сладост,

или тръпчивата незряла младост,

която в жилите огньове пали?

Кое е съвършено?

Мекотата

на гладката и нежна женска кожа,

или наточената острота на ножа,

в която се пречупва светлината?

Дали оная старост

с мъдри пръсти,

която мед във вените налива,

душата прави странно мълчалива,

а вчерашната луда кръв – по-гъста?

Или оная красота нетрайна,

която тъй внезапно си отива,

но ни оставя в младостта щастливи –

тъй преходна, тъй кратка,

но – омайна?

Безмислени въпроси,

спор ненужен –

нима ревнуват соковете зрели

на младостта ни дръзките предели

и северният лед – простора южен?

С години мъдрост Младостта налива,

а Мъдростта сънува майски вятър;

по своему е мъдра красотата

и мъдростта – по своему красива.

И са прекрасни древните вселени

и мъдър – вчерашният кълн в браздите;

и само залезът напразно пита:

кое на този свят е съвършено?