Jackie151 (Антоанета Иванова)
92 5892
24 сент. 2022 г., 09:08  

Съдба 

  Поэзия » Философская, Другая
1333 13 30

Случайно заговорихме с приятели,
пленени от загадъчни въпроси –
съдбата ни от Бог ли е изпратена
и всеки трябва своя кръст да носи.

 

Дали се сбъдват сънища, желания,
а символите – как ли се тълкуват?
И че насън събития видяни
като познати някак ни се струват!

 

Дочувах смътно думите заучени,
че кармата не можеш да изтриеш,
случайности не могат да се случат
и от Съдбата няма да се скриеш!

 

Тогава аз си спомних впечатлена
какво прочетох в някаква си книжка.
Семейството – съвсем обикновено,
момченцето било е петгодишно.

 

Но забелязва майката загрижена -
започва да се вмъква сън ужасен.
Пораснал своя син в съня си вижда,
с характер непокорен, неподвластен.

 

Примамвали го върховете стръмни
с неземната си прелест и омая
и виждала го как нагоре тръгва,
да покори планинските безкраи.

 

Пълзи напред, ръцете отмаляват,
краката се подхлъзват, пръст се свлича.
Снагата на умора се поддава,
а бездната го мами и привлича!

 

Не устоява, хлъзва се надолу,
търкаля се сред грохоти и камъни...
Събужда се жената с вик от болка,
с треперещо сърце, с горещи длани.

 

Сънят отне покоя ѝ на дните.
Не му повярва, ала той се вмъкваше,
като стрела в сърцето ѝ забита
и всяка нощ започна да я мъчи.

 

От ужас майката обезумяла,
решила да спаси
насън
детето.
Със сила смайваща ръката премаляла
поела тя и вкопчила в тепето.

 

Момчето с изумително усилие
успяло да се задържи в скалата.
Краката му, изпълнени със сила,
се заковали здраво към земята.

 

Събудила се майката – и чудно –
с надежда се изпълнило сърцето.
Повярвала – насън, а после в будност,
че може тя да си спаси детето!

 

           *  *  *

Години минали. Детенцето порасло
и мамели го планините дивни.
По стръмните чукари се захласвало
и върхове решило да достигне.

 

Уплашила се майката тогава.
Отново за кошмара си се сетила.
Но на момчето му било забавно -
Съдбата мамела към върховете!

 

И ето чудо! Също както някога,
в съня – кошмар – повторило се всичко.
Момчето – здраво хванато в скалата
почуствало, че в пропастта се свлича.

 

Но странна сила – сякаш свръхестествена -
ръцете залепила за земята,
краката му нагоре се изместили
и стъпили внимателно в скалата.

 

Тогава в смут момчето си припомнило
за майчиния сън, разказван често,
Поръката успяло да запомни,
която пренебрегвало с протести.

 

Потресено тогава осъзнало,
че майчината обич го спасила.
Сърцето му с вълнение замряло,
че Любовта Съдбата променила!

 

С Любов и Вяра ний сами предричаме
живота си, мечтите ни се сбъдват.
Достатъчно е силно да обичаме
и вечна любовта ни ще пребъдва!

© Антоанета Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Скити! Радвам се, че ти хареса. Приятна вечер, мила!
  • Тони, прочетох на един дъх! Вярата и любовта, наистина са сила! Много мъдро, звучи ми като легенда!
  • Ако се оставиш да те носи течението, ще избегнеш да си отгорорен за постъпките си. Ако упражниш свободната си воля, носиш отговорност. Така че всеки човек избира за себе си - по течението ли да те носи животът, или да вземеш съдбата в свои ръце и да носиш последствията. Благодаря ти, Пепи!
  • Съдбата дава пътища. Свободната воля/ изборът е кой ще избереш, или ще се оставиш на течението. Поздравления!
  • Благодаря ти, Лидия. Радвам се, че съм успяла да те докосна!
    Благодаря и на теб, Мария. Мина ми през ум да го пусна в предизвикателството за майчината любов, но нали е за проза - не посмях. Наистина съм чела подобни истории, които граничат с чудото и не се срещат в ежедневния ни живот. Дори последната строфа в първоначалния си вид беше - "и да не се боим,да бъдем първите"
    Успешна седмица и много вдъхновение!
  • Благодаря ти, че написа тази поема за силата на майчините чувства, Тони!
    Внушенията ти са със страхотна сила и вяра, която всъщност става основа за доброто сбъдване. Ако във всяка наша стъпка има посята любов, светът би бил по-красив, смислен и обещаващ! Тази твоя поема е един своеобразен паметник на силната майчина обич. Поздравявам те!
  • Хубав поетичен разказ за майчината любов. Благодаря, достави ми невероятно удоволствие!
  • Много се радвам, че хареса и оцени стиха, Злати. Благодаря ти за хубавия коментар. Вече всичко написах то темата. Важното е, че любовте променя съдби! Хубав ден и ползотворна седмица, мила!
  • Поздравления, Тони! Чудесна поема за силата на любовта, за вярата, която ни крепи в тежки моменти, за надеждата... Спасение ни носят трите дъщери на Мъдростта. На един дъх изчетох поетичния и красив разказ! Съдбата предначертава пътя, ала стъпките са си наши...
  • Благодаря ти, мила Силве! Както вече писах, този стих ми е особено скъп. Той се роди в едно мое пътешествие извън града ми, аз го записах, доколкото успях в колата, едва изчаках да се приберем, за да го създам. Чета много подобна литература и вярвам в чудеса и в силата на мисълта, която твори светове. Също така и в толкова специфичната любов на майката към своите чеда. В момента има едно предизвикателство за майчината любов. Ако пишех проза, можех да сътворя разказ Това е моята история за тази велика любов - майчината.
    А съдбата не е непроменима. Възможно е чрез желанието и мечтите да я променим.
    Приятно ми е, че стиха ти хареса и се радвам на хубавите думи за него. Желая ти вдъхновение! Прегръщам те!
  • Скъпа Тони, поздравления за мъдрото стихотворение. Силата на майчината любов според мен е несравнима. Говорят за жената, че е нелогично същество и т.н., но в нея виреят онези качества на всеопрощаваща мъдрост, търпение, себеотрицание, великодушие, интуиция, също и вяра в доброто. Трудно се обича по същия начин ближен, но ако ние бихме могли да го допуснем и не сме толкова боязливи и мнителни към човечното в хората, то би станало и по-възможно. Същото и със съдбата - като поредица от онова, което ни предопределя, руши или създава. Прегръдки и сърдечни поздрави!
    Забравих да кажа, че и ритъмът е прекрасен.
  • Аз много се интересувам, Ким от тези въпроси.
    Младен, благодаря за оценката.
    Грешката е, защото съм натиснала запетайката, а клавиатурата е била на латиница. Ще я коригирам.
    Пожелавам ви успешни и вдъхновени дни!
  • Отлично разработена тема с поетични средства.
    Поздравявам те, Антоанета!

    П.П. Това е една добра тренировка за написване на поема.
    Станала е печатна грешка в реда: "Не устояваq хлъзва се надолу,"
  • Обичам когато стиховете разказват история, а твоята е завладяваща, Джаки! ❤🌹
    Вярвам в съдбата. Вярвам, че ни се случва точно това, което трябва, дори че го променяме както трябва да е. Вярвам и в сънищата. Моите често се сбъдват. 😊
  • Благодаря Георги, Дани! Радвам се, че оценихте.
    Дани, вярвам в това. Чета много такава литература и се вълнувам от такива теми. ❤
  • Много ми хареса, Тони, майсторски поетичен разказ за чудотворната силата на мисълта! Стиха ти носи в едно енергията, действието, мисълта, обичта! Поздравления! 🌹
  • Смислено и красиво.
  • Благодаря, Нина! Това се опитвам да кажа. Не искам да философствам, всеки си има убеждения. Хубав уикенд и вдъхновение!
  • Тони, та това е цяла поема за Вярата, Надеждата и Любовта! И да, човек може да промени съдбата! Поздравления!
  • Благодаря ти, миличка. Много се радвам, че съм успяла да докосна душата ти! Чудесата се случват в живота ни и го правят по-щастлив. От сърце ти желая хубав уикенд!
  • Поразително, направо ме разтърси, Тони! Сънищата понякога предсказват бъдещето, както се е случило тук, но силната обич на майката е променила края. Много дълбоко ме докосна! Прегръщам те!
  • Благодаря, Вили! Приятно ми е, че посети страничката ми и хареса стиха. Хубав уикенд и вдъхновение!
  • Какво послание и как майсторски написано
    Почитания, Тони.
  • Благодаря, Юри! Хубав уикенд!
  • Хубаво казано!
  • Благодаря ти, Тоти! Аз също харесвам подобни теми, те съпътстват живота на всеки един от нас, но не винаги си даваме сметка за това. Хубав уикенд и вдъхновение!
  • Толкова е добър стихът, че усетих силата.
    Дълбока и близка до мен тема.
    Поздрави!
    Успех!!
  • Ами тя не е вярвала, просто е действала - с надежда се изпълнило сърцето. Но чудото станало. Така стават повечето чудеса в живота ни, а тях ги има. На мен са ми се случвали много пъти. Благодаря pinociom, че се спря тук! Хубав уекенд ти желая!
  • Благодаря ти, Миленка. Много ми е скъп този стих! Желая ти хубав уикенд и вдъхновение!
  • Красива и вярваща в Бога поезия, която лекува душите от страх, недоверие и неверие.
Предложения
: ??:??