Две целувки декларирах,

а реално бяха хиляди...

Ходилата ехото на пясъка усещат -

а небето е опръскано с звездите,

навреме някак успях да те срещна

и в очите ти забравих си очите.

Ще целуна твоята със моята усмивка -

като прилив ме връхлиташ, но оставаш,

гръбнакът ми трепери в нежна примка,

жената в  мене само ти създаваш ....

С дързост усещането в мен чертаеш,

не обичам никак да сънувам други,

разтварям се да те приема - знаеш ли,

че допирът ти устните ми ще събуди.