21 янв. 2014 г., 22:19  

Създадена от теб 

  Поэзия
687 0 0
Две целувки декларирах,
а реално бяха хиляди...
Ходилата ехото на пясъка усещат -
а небето е опръскано с звездите,
навреме някак успях да те срещна
и в очите ти забравих си очите.
Ще целуна твоята със моята усмивка -
като прилив ме връхлиташ, но оставаш,
гръбнакът ми трепери в нежна примка,
жената в мене само ти създаваш ....
С дързост усещането в мен чертаеш,
не обичам никак да сънувам други, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Вълчева Все права защищены

Предложения
: ??:??