4 нояб. 2008 г., 19:25
Създай ме отново - силна и неразрушима,
такава, както бях преди.
Скрий дълбоко раната незаличима,
спаси ме от кошмара в моите дни.
Как искам нощта да не свършва,
в тъмнината да скрия сълзите.
Самотата в нищо ме превръща,
отминал спомен са вече мечтите.
И надеждата изчезна за миг,
примамена от демоните на страха.
Писък от отчаян вик,
прорязва частите от моята душа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация