20 янв. 2007 г., 21:29

Тайна 

  Поэзия
612 0 7
Между нас нека да си остане
как невидим вървях по брега
на морето от твои желания
като малка сребриста вълна.

Ти не казвай на никой, че плаках!
После с пръсти по водният слой
нарисувах колко много те чакам.
Сложих рамка от лунен покой.

Ще мълча и аз как довя бризът
вик за помощ и твойта ръка,
как момента на първата близост
нарисувахме двама в нощта.

И заключена в нашите устни,
тази тайна твоя образ прие.
Ако някой от нас я изпусне
на скалите крайбрежни и пусти
тя под лунен безглас ще умре.

© Илиян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??