9 февр. 2008 г., 09:39
ТАЙНА
Не мога да крия, дори и не искам.
Обидата явно във мен се заби.
Прощавах ти често, прошка не исках,
За тебе живях. С това ме помни!
Дълго аз пазех нашата тайна.
Тя ми помагаше в трудните дни.
Толкоз години тя ни обвързваше,
но ето че всичко рухва почти.
Градено години, за миг си отива,
като някаква стара житейска съдба.
Дошла на земята, с някой живяла, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация