Уж всеки има свойта тайна малка,
но за чуждо любопитство тя е залъгалка.
Уж ревностно я пазим и таим,
а всъщност копнеем да я споделим.
И тогава ти олеква на душата,
няма го и онзи глас в главата,
който караше те да мълчиш,
когато идеше ти да крещиш.
Трябваше да е човек определен,
а го каза именно на мен.
Разкри ми малката си тайна,
дива, луда и омайна.
Май прекалих, време е да спирам,
все пак беше тайна, разбирам.
© Милослава Сръндева Все права защищены