Ти никога не ще узнаеш

това, което в този миг мълвя,

и думите ми ще се скитат

като бездомници по таз земя.

Обичам те, създание прекрасно.

Как бих могъл да устоя!

В очите ти оглеждат се незнайни светове.

В косите ти се борят безспирни ветрове.

Душата ти прекрасна, тъй чиста на дете.

Душата ти, това е синьото небе.

Но таз любов е тъй обречена,

че макар и все още неизречена

погубена е тя, затрита като тайна, неоткрита.