Ще заостря думите си като копия на островни диваци...
Ще ги скрия някъде във дебрите на самотата.
Ще подразня с песен тишината
и ще хвърля някоя случайно...
Сърцето ти ще писне тайно,
но ти, зает да се страхуваш,
едва ли ще го чуваш,
едва ли ще ме чуваш...
Приел на хорските очи размера,
от моите не ще трепериш,
но знай, че няма да намериш
по-чиста песен от случайната,
по-истинска любов от тайната.
.....................................................
© Людмила Стоянова Все права защищены