---
"... кратък поклон и тръгни — гола, нахална и млада."
Н. Йорданов
Само тя получава — за час и за място — известие.
Идва тихо. И гола, по грях. Без вина и пантофи.
Тя е трудна на повик. Но с нея танцуваме лесно,
даже (с утрешна дата) валсува и с моите строфи.
Шепнешком ме прегръща, затваря си трайно очите.
Не от срам, не от страх. Не от болки и съвести гузни.
И ме знае до точка — аз пиша, а тя се прочита
по тефтера ми, в който с писеца листата охлузвам.
И в нощта ми прокрадва се. Сляпо си ляга до мене, ...