Детство наше толкова кратко,

всеки спомен към теб ни връща,

детство наше толкова сладко –

на горчивия живот то отвръща.

Всички тайни в усмивка скрити,

с обещание никому да не разкаже,

детство наше, минало вече си ти,

а толкова липсваш, че боли даже.

И все пак бързахме да пораснем,

докато то искаше да ни подскаже,

че някога в спомена си ще гаснем,

а животът с покорство ни накаже.

Пораснали деца – това сме ние,

чийто живот зависи от джоба,

затова мечтата на детството ни е

да го помним така чак до гроба.