Тайната вечеря

21 нояб. 2008 г., 18:56

Поэзия

566 0 4

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Останах в плен на тайната вечеря.

Не бях на нея Юда, ни Христос.

Със хората познат съм не от вчера.

Сега приеха ме за близък гост.

Надпиваха се чашите във мрака -

вино и светкавица се сляха.

Навън от вина нощта заплака.

Надеждите в тази нощ умряха.

Замерваха ни вчерашни въпроси –

предаван бях и аз, като Христос.

От Юда не исках милост да изпрося.

Обещах, като Христос, да тръгна бос.

Навън нощта е преминала.

Стоиме със замрежени очи,

любовта в омраза е застинала.

… Христос и Юда. Кой е? Не личи.

тюркоаз (Мариола Томова)

2008-11-24T11:45:30+02:00

Поздравления - много докосва!
Кали77 (Калина Иванова)

2008-11-22T11:30:30+02:00

Много силен стих!!!
поздравления!!!
icohim (Христо Стоянов)

2008-11-21T22:54:43+02:00

… Христос и Юда. Кой е? Не личи.

Много жестока истина, но е така! Поздрави за стиха!
Ивана59 (Иванка Гичева)

2008-11-21T21:04:58+02:00

"любовта в омраза е застинала."

Много силно!
Поздравления!