Зов небесен, зов вселенски,
ангел хвърля звездни сенки.
Чух го снощи - върху рамото ми кацна
и поиска той история да ми разказва.
Чул зова му, сетива отворих,
в ума ми светлината се зарони.
Бликнаха картини чудни, светове безкрайни
и пейзажи от невиждани, неземни дюни, тъй сияйни.
Върнах се назад, времето преди да бъде,
и ангелът показа ми от що създаден е светът и накъде ще бъде.
Празнота безкрайна беше във ума Му,
но каза - "Нека бъде светлина!" - и се роди от зов за обич и светът Му. ...