Пуполино (Весела Георгиева)
35 162
11 февр. 2016 г., 18:36

Тайно 

  Поэзия
1121 0 7

Отдавна телефонът не звъни.
Прелитат само нощни пеперуди.
Притихнала тъмата тайно бди
над мислите - разхвърляни и луди.

 

Цигарата дими и тънко свети.
Ръката крехка потреперва много.
Късно е, бе, лягай си, човече!
И утре ден е, пак ще мислиш строго.

 

Но няма как. Тъмата е идеална.
Най-верен домакин за всичките сълзи.
И мъката ти, споделена тайно,
със пеперудите в нощта ще полети.

 

Умората обаче побеждава
и тегне върху парещи очи.
Цигарата остава полуцяла,
а мъката отнесена... почти.

 

И утре вечер пак ще бъде тихо.
И пак ще има нощни пеперуди.
Тъмата ще придава вечен смисъл
на мислите - разхвърляни и луди....
 

© Весела Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Последният куплет ме очарова.
  • !!!!!!!!!!
  • Хареса ми! Поздрав!
  • Много ми допадна - обичам съзерцанието, тишината и величието на нощния живот!
  • Много харесах стиха! Както си е... Поздрави
  • Здравейте! И благодаря за коментарите. Стихът наистина е несъвършен - накъсан и на места тежък. Не говоря за сричките - тях не броя. Но няма мелодия между отедлните четиристишия, ритъмът е различен. Оставих го така с идеята да подсиля внушението за тежест, неизбежност и някакси вечност на усещанията. "Бе"-то също го изплющях съвсем нарочно - като арогантност към собствената си невъзможност лирическия герой да се справи със себе си. Но, ако наиситна, впечатлението е по-скоро дразнещо, отколкото въздействащо, може би трябва да помисля да го махна.
    Поздрави!
  • Тъжно.
Предложения
: ??:??