Понякога, загледана в звездите,
тайно се сещам за теб
и твоето име тихо изричам,
а вятърът го понася далеч.
Може би и ти ще се сещаш
за моите кафяви очи,
докато аз не мога да забравя
за всички отминали дни.
Спомените вечер в ума ми изкачат
и като кафето силно нагарчат,
но се надявам някой ден,
че отново ще се срещнем, дори за момент.
© Еленка Гишина Все права защищены