12 янв. 2008 г., 20:16

Тайнство 

  Поэзия » Другая
914 0 18

Вярвам в  Тайнството  на  Силата... -
не  във явната  и  демонстрация.
От  устрема  могъщ   тъй  близо  спотаена   Изнемогата  е.
Тъй както Радостта - от Болката...

Вярвам  в  Тайнството  на  Силата...
Възпламеняващ стих омаен -


Любовта  е...

Затворя  ли  очи - я  виждам как  ръце към  мен  протяга...
Но всяко  страдащо сърце  невярващо, че  тя  е 
зов  безкраен -

готово  е -
дори  от  Щастието 
да   избяга... -

ако 
 
почувства  страх 
да 

е...

самото 

себе  си...
Ала  понякога  и в  свободата 
е прикрита 
хитростта  на  деликатното  превземане...


О, Небеса!!! 
Имам  ли време - за  всичко...???

От  силата...
От  Силата 
на Нежността -


от години 

имам  страшни белези -
като  ухапване  жестоко - от  пирани...

Но  Милост  аз не  търся
а  милост - мога  да  ви  дам,
самия...


за  всичките превратности  имунизиран...
Единствено от  Любовта 
аз  не  успях...
Като  докосване  далечна   или - Недостижимо близка...

Тя  просто   идва  и  си  тръгва, щом    поиска...
Но  щом ме види,

 

че  умирам,


само  миг - преди  да  се  отдалечи -
 
разбрала,

че лежа   с  изопнати  крака -
като  врабче -
с криле  прибрани...


на  най-безчувствения сняг през  зимата... -

започва  тя
със  Свойта  Светлина   да  свети...

 

Ръцете свои   ще  простре  над  мойте  рани.


Съзряла  - не  безсилие  -
а   
Тайнството  на  Силата...

© Кирил Бачев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • твоята поезия е храм...небесен олтар...
    идвам пак...да се помоля...
  • Но всяко страдащо сърце невярващо, че тя е
    зов безкраен -
    готово е -
    дори от Щастието
    да избяга... -

    не се страхувай и не бягай!сърцето страдащо ще бъде най-накрая окрилено от любов!

    Страхотен стих!
    Нямам думи!
    Великолепно! Браво!
  • Вярвам в Тайнството на Силата...
    Възпламеняващ стих омаен -

    !!!
    Палиш!!!
  • Поздрав и за тебе , Поли !!!
  • О, небеса!!!
  • Благодаря ви !!!
  • Браво!
  • ...на най-безчувствения сняг през зимата... -
    започва тя
    със Свойта Светлина да свети...
    Ръцете свои ще простре над мойте рани.
    Съзряла - не безсилие -
    а
    Тайнството на Силата...

    Бъди облят във Светлина, Врабчо!!! От все сърце!!! Харесва ми да те чета!
    P.S. Вчера тъкмо ти писах и сайта изчезна...
  • Благодаря ви , че дойдохте да се видим...
    Много успехи за всички ви...
  • Чудесен стих!Винаги съм вярвала,че птиците не умират сами.Любовта е с тях.Поздравления от мен!!!
  • "на най-безчувствения сняг през зимата... -

    започва тя
    със Свойта Светлина да свети...



    Ръцете свои ще простре над мойте рани."

    НЕВЕРОЯТНО! ПРИКАЗНО!



  • Напевно по Шекспир... Много трогателен изказ, Врабчо...
  • Eхе-е-е-е!!!
    Къде отиваш, може би...?!
    Или, по-точно, от къде идваш така вдъхновен...

  • !!!
    Мълча... и те прегръщам!
  • Вярвай! В това е силата дори на едно беззащитно врабче.
  • Прочетох го няколко пъти и все нещо ново ме грабваше! Интересно, странно, въздействащо...
  • Приказно...
    Тя, любовта...обича врабчетата...
    всички ги обичат...с обич за теб.
  • Без думи!!! Перфектен си!
Предложения
: ??:??