13 февр. 2010 г., 01:33
Тайнство
Приятелю, защо навел глава
ти тъжно гледаш към земята?
Горя във нейните недра,
напрегнал мишци търся свободата.
Подтиснат кат надгробен камък,
изправям гръб, отърсвам рамене-
сълзата топла ме пробуди
за да излея своето сърце.
Напукват страсти острите скали-
извирам вдъхновен на вън,
преплитам пръсти в спящите треви ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация