Така и не написах стих за Коледа.
Умората със скръстени ръце
блуждае безучастно през прозореца,
наметната със ланшното сетре.
А там пък, зад прозореца, са другите –
си мисля аз – да дава Бог късмет!
На тяхно място... Ех, местата, чуждите...
са трън в очите. Мисълта оре
по пътищата, дето други минаха
и още там, където и до днес
до края на света се шири зимата...
И знам си вече - като две и две, ...