6 авг. 2007 г., 21:51  

Tака ми поднесе светът 

  Поэзия
534 0 3

Затворих се в себе си... Защо го допуснах?
Защо причиних си самичка това?
Изгубих се във времето - изящно, изкусно,
но безсмислено без твойта топлина.

Заключих и времето - спрях го завинаги,
за да има щастие за две самотни сърца.
Земята плачеше, небето стенеше... Но отиде си.
И заключена останах сама...

Призовах самотата - двубой страшен до смърт.
И умрях!!! Защото от теб се страхувам...
Ето така ти ми поднесе света,
но без тебе аз не съществувам!


 

© Петето Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Е, засега поне продължавам да съществувам... Мерси мноооого за поздравите
  • Съществуваш и още как.Усмихни се мила.Поздрави и една голяма прегръдка от мен
  • Поздрав мила!
    Не бъди тъжна!
Предложения
: ??:??