Така ми се гази

5 сент. 2009 г., 13:44

Поэзия

493 0 3

Така ми се гази.
Бистрее с надежди
реката от сутринта.
До там ме отвежда,
макар свъсил вежди,
най-старият път на света.

Съвсем като вчера
ще спра омагьосан,
по дъното пясък искри.
Един малък бързей
сърцето жигоса
и много набързо се скри.

Да хукна след него.
Без милост онази
натрапчива мисъл ме спря.
Реката се мъти,
когато се гази,
а долу там пият вода.

Така ми се гази.
Чак плаче реката
и моите стъпки краде,
а утре едва ли
ще знае самата
вода ли е или небе.

Така ми се гази

Свързани произведения

Комментарии

Предложения