Дали съм сигурна, че ме обичаш,
по-сигурна във друг не съм била,
попиташ ли обаче, ще отричам,
ще казвам "вярно ли, че е така?"
Не знаеш как желая да го чувам,
изречено от твоята уста,
каква магия му придаваш,
не знам, но истината е това.
Но ти не го изричаш често,
да знаеш, че за мен не е проблем,
защото погледът ти го показва,
тъй ясно, като слънчев ден.
До мен ли си - не са ми нужни други,
изчезнеш ли - ще чувствам празнина,
а всички принцове напети,
ще пратя долу в калта.
Не ме изпращай пак във мрака,
че няма да те моля да останеш с мен,
любов с молба не трябва да се чака,
че мъртъв ще е всеки следващ ден.
© Моарейн Все права защищены