М у з и к а . . . >>>
Беше дошла, не чух че почука,
а тя е стояла смирено до прага,
зъзнеща, заслушана в капчука,
по-тиха от изоставена гара.
Не я видях, отворих и тръгнах.
Завихрена от дневни ветрове,
напред вървях, не се обърнах,
а тя не се опита да ме спре.
И все препятствия прескачах,
едно и две, дори не ги броих.
Във нощите умората закачах, ...